ицовина

Най-сетне се сдобих с gmail добичето, за което мечтаех отдавна. Всъщност, още от преди това си го мечтаех, откакто от Yahoo! Mailзапочнаха офанзивата с домашните кино-прожекции вдясно от потребителя ;) То не бяха камиончета и колички, то не бяха кучета и вратовръзки, то не бяха целулитни бабички, превръщащи се в принцеси. Но към тази страна на въпроса малко по-късно. Въпреки че вече това не е толкова престижно, колкото лани по туй време на годината, изпитах искрена радост от новото си необятно владение. В действителност трябва да призная, че ме привлича не единствено и не толкова необозримият простор (дай Боже да съм жив докато се препълни!), а по-скоро еротиката, с която Googleуспяха да примамят със сигурност не само мен, а и всички свои почитатели към поредния си продукт. Защото точно това ме заплени още от самото начало – че става дума за едно естествено продължение на принципа на максималната рационализация чрез прости и гъвкави решения, който вече отдавна е нещо като запазена марка наGoogle. Топлата вода – вече и директно във вашия дом...мм! Разбира се, съвсем ясно е, като говорим за рационализация, че тук става дума за два заека - с един куршум, тъй като цялата кампания по хипертрофираните представи за размаха, позволим за един нормален доставчик на безплатна уеб базирана пощенска услуга, които Google се опитаха да наложат, съвсем не бих определил като самоцелна конкурираща тактика. Напротив, капацитетът на Вашата пощенска кутия е просто условието за приложимост на прословутия, отдавна познат Ви search engine. Нищо против, разбира се :). Все пак поантата не е просто оригиналност, а и преди всичко - практичност. Достатъчно оригинално е, и безспорно матиране на конкурентните решения, че Google се сетиха да наложат глобалния контрол над информацията и в най-скритото ъгълче. Ето, аз например веднага се присетих колко пъти съм ровичкал из (досадните за навигация при това и бавни като керванджийска песен) страници на старата ми кутия, за да намеря някаква специфична информация, често и без успех – в случай например, че времето не позволява безкрайното лутане. И... ето ти една солидна причина за миграция. При това само една от многото. Тази консистентност на решението, явно стратегически съвършено обмислено от Google, кара например предложенията на Yahoo!Mail за двойно по-голям обем (2 GB) на пощенската кутия да изглеждат много по-малко привлекателни – и то определено не заради десетте
лири годишно. А защото са постни, каквото е нормално и да бъде едно подражание. Предполагам, че акцентът, който всички, дори Google, в самото начало на рекламната кампания на Gmail отдадоха на шеметната цифра, доведе до тази бърза, но сляпа реакция на догонване. (Тук съвсем не искам да намесвам и обстоятелството, че с Yahoo! Mail никога не съм се чувствал идейно или емоционално ангажиран, като изключим, че досами края не престана да ми боде в очите онова досадно co.uk накрая, което поради едно елементарно недоглеждане ми докара години нестихващи страдания :). Признавам, че тук грешката си беше чисто моя или по-точно на тъмния пазарджишки субект, който ми натъкми пощата.) Що се отнася до иновативността на това просто решение от страна на Google, тя не би могла да бъде отречена по никой начин, макар и да не изглежда на пръв поглед толкова мащабна. Трябва да опитате, за да го разберете.
С това, разбира се, благинките, чрез които Gmail привлича невинните потребители съвсем не са изчерпани.