Сряда, Септември 08, 2004
Есен иде
Днес денят ме посрещна с онази тиха светлина и спокойствие, които само есента владее. Това е не просто сезон. Състояние на духа, изпълващо гърдите с някаква безмълвна еуфория, която не може да се изкаже с думи, може би както гъбарят крачи бързо от гъба на гъба, преди да е паднал мракът. Както повечето неща, оставили следа в живота ми, които са се случвали обичайно през есента. Струва ми се, че винаги съм знаел това, без да си давам сметка за него. Във всеки случай и тази есен е такава - един край, предвещаващ ново начало.