ицовина

Най-сетне се сдобих с gmail добичето, за което мечтаех отдавна. Всъщност, още от преди това си го мечтаех, откакто от Yahoo! Mailзапочнаха офанзивата с домашните кино-прожекции вдясно от потребителя ;) То не бяха камиончета и колички, то не бяха кучета и вратовръзки, то не бяха целулитни бабички, превръщащи се в принцеси. Но към тази страна на въпроса малко по-късно. Въпреки че вече това не е толкова престижно, колкото лани по туй време на годината, изпитах искрена радост от новото си необятно владение. В действителност трябва да призная, че ме привлича не единствено и не толкова необозримият простор (дай Боже да съм жив докато се препълни!), а по-скоро еротиката, с която Googleуспяха да примамят със сигурност не само мен, а и всички свои почитатели към поредния си продукт. Защото точно това ме заплени още от самото начало – че става дума за едно естествено продължение на принципа на максималната рационализация чрез прости и гъвкави решения, който вече отдавна е нещо като запазена марка наGoogle. Топлата вода – вече и директно във вашия дом...мм! Разбира се, съвсем ясно е, като говорим за рационализация, че тук става дума за два заека - с един куршум, тъй като цялата кампания по хипертрофираните представи за размаха, позволим за един нормален доставчик на безплатна уеб базирана пощенска услуга, които Google се опитаха да наложат, съвсем не бих определил като самоцелна конкурираща тактика. Напротив, капацитетът на Вашата пощенска кутия е просто условието за приложимост на прословутия, отдавна познат Ви search engine. Нищо против, разбира се :). Все пак поантата не е просто оригиналност, а и преди всичко - практичност. Достатъчно оригинално е, и безспорно матиране на конкурентните решения, че Google се сетиха да наложат глобалния контрол над информацията и в най-скритото ъгълче. Ето, аз например веднага се присетих колко пъти съм ровичкал из (досадните за навигация при това и бавни като керванджийска песен) страници на старата ми кутия, за да намеря някаква специфична информация, често и без успех – в случай например, че времето не позволява безкрайното лутане. И... ето ти една солидна причина за миграция. При това само една от многото. Тази консистентност на решението, явно стратегически съвършено обмислено от Google, кара например предложенията на Yahoo!Mail за двойно по-голям обем (2 GB) на пощенската кутия да изглеждат много по-малко привлекателни – и то определено не заради десетте
лири годишно. А защото са постни, каквото е нормално и да бъде едно подражание. Предполагам, че акцентът, който всички, дори Google, в самото начало на рекламната кампания на Gmail отдадоха на шеметната цифра, доведе до тази бърза, но сляпа реакция на догонване. (Тук съвсем не искам да намесвам и обстоятелството, че с Yahoo! Mail никога не съм се чувствал идейно или емоционално ангажиран, като изключим, че досами края не престана да ми боде в очите онова досадно co.uk накрая, което поради едно елементарно недоглеждане ми докара години нестихващи страдания :). Признавам, че тук грешката си беше чисто моя или по-точно на тъмния пазарджишки субект, който ми натъкми пощата.) Що се отнася до иновативността на това просто решение от страна на Google, тя не би могла да бъде отречена по никой начин, макар и да не изглежда на пръв поглед толкова мащабна. Трябва да опитате, за да го разберете.
С това, разбира се, благинките, чрез които Gmail привлича невинните потребители съвсем не са изчерпани.

Вчера получихме първата си сериозна покъщнинка. Масичка, три стола (сгъваеми) и матраче. Още не мога да повярвам, че ще заспивам и ще се събуждам на друго място. Добре поне, че си взехме матрака, надявам се да позамажа издевателствата с гръбнака ми, които успя да ми причини моето досегашно леглоподобие. На инструкцията за ползване е написано, цитирам по памет: "За запазване на ортопедичните качества, през първите три месеца сменяйте на всеки две седмици посоката на матрака - страната откъм краката да мине откъм главата и обратно" :). Някои хора се оливат в желанието си да бъдат точни в инструкциите. Сега се сетих, че днес е 11-ти септември. Едноминутно мълчание в памет на нелепо загиналите.

Днес денят ме посрещна с онази тиха светлина и спокойствие, които само есента владее. Това е не просто сезон. Състояние на духа, изпълващо гърдите с някаква безмълвна еуфория, която не може да се изкаже с думи, може би както гъбарят крачи бързо от гъба на гъба, преди да е паднал мракът. Както повечето неща, оставили следа в живота ми, които са се случвали обичайно през есента. Струва ми се, че винаги съм знаел това, без да си давам сметка за него. Във всеки случай и тази есен е такава - един край, предвещаващ ново начало.

значи може и да се пише. Жалко, че първото, което трябва да запиша, е новината за предстоящото закриване. Малко е абсурдно, че това трябваше да се случи веднага след прокопаването на уеблогата. Още малко време за дишане преди окончателното прекъсване на тънките усукани жички на виртуалното ми душенце... Блазе Ви, о! блажени люде, за които "Интернет" е нещо като топлата вода. Макар че при мен и тя е относително понятие :).

Логване#1. Привет на всеки, попаднал в това спонтанно пръкнало се свърталище на залутани мисли.